21 Октомври, 2009 г. - 14:35, Коментари - 0

Последният проект на бюрото за дизайн и архитектура TWS & Partners е този бутиков хотел в Индонезия.

Притиснат между Посолството на Испания и офис сграда, хотел Akmani е разположен на площ от 1500 кв. метра, до главния, доста натоварен път в централната част на Джакарта, на улица Wahid Hasyim. Основно предназначен за настаняване на клиенти, чиято цел на пребиваването в града е бизнес, хотелът е разположен в непосредствена близост до централния бизнес район на Джакарта Thamrin.

Известна като туристическа, търговски ивица, локацията на Akmani помещава много магазини, кафенета и малки хотели, които настаняват много местни или чуждестранни туристи.

Първото, което клиентите виждат, от самият вход на хотела, е кафене във фоайето с тераса, която се издига три метра над земята, за да осигури безпрепятствен изглед към околността. Тази стратегия, взаимствана от архитектурната типология на улицата отпред с множество кафенета и ресторанти, създава и стимулира обществена дейност на самата фасада на хотела.

Кафенето на хотела завършва с луксозна коктейлна зала с капацитет за настаняване на 200 души.

В конструкцията на хотел Akmani има няколко, групирани "плаващи клетки ". Първите - хоризонтално разположени, са поставени от архитектурният план над прозрачната стъклената повърхност на основното фоайе и помещават модерна заседателни зали. Вторите, "вертикални клетка", зад които се крие стълбище, са разположени над хоризонталните, оставяйки място за отдих на открито с плувен басейн и бар – лаундж зоната, създаващи различна и уникална тропическа атмосфера на сградата.

На това свободно външно пространство като, че ли е "окачена" кулата, която разчупва цялата архитектура - част от стратегията на Akmani да общуват със сградите наоколо. Екстериора на кулата има леко прегънати, заострени форми, отразяващи архитектурната динамика на сградата. Цветовете и материалите са избрани от земната и природната палитра, за да се придаде топла, уютна, но и официална атмосфера за гостите на хотела.

Източник: Archdaily