20 Август, 2007 г. - 09:00, Коментари - 0

От: Sgrada.com

Ново изследване подкрепя теорията за еко-урбанизма
Автор: Уйлям Хоуси от McDonough + Partners Ефективността на метаболизма при животните е право пропорционален на телесната маса. Оказва се ,че при градовете е същото. Нека приемем че Ню Йорк е слон. Броят на хората на площ от една квадратна миля (2,6 кв. км) в Манхатън е 2,5 пъти повече от цялото население на гр. Хастингс, Небраска. Съвсем наскоро Хастингс беше обявен за "най-зеленият град в Америка", но съпоставен с Ню Йорк неговата ефективност е по-скоро сходна с тази на една мишка.

През тази година за първи път в човешката история повече хора живеят в градски зони, отколкото извън тях. Поради разрастването на тази тенденция логично възниква въпросът, какъв тип градове са най-добри за околната среда?

Вашата представа за зелен град е може би свързана с концептуалния град на Франк Лойд Райт "Бродакър Сити" — лъскави кули, разположени сред зелени гори, където разходката по главната улица е все едно да се разхождаш сред гората. Или може би си мислите за малки градчета като 25-хилядния Хастингс в Небраска, САЩ, когото наскоро Yahoo! Обяви за "най-зеления град в Америка". Ниско застрояване с много зеленина, нали така?

Грешка. Ново изследване показва, че по-голямото е по-добро. През тази пролет проучване, водено от Джофри Уест от института в Санта Фе, САЩ доказа, че градовете се подчиняват на феномен, наречен "биологически мащаб". Всички организми функционират по един и същ начин независимо от мащаба — погледнато метаболично, слонът е до голяма степен същият като мишката, просто е по-голям. Което е по-важно обаче, колкото е по-голямо едно животно, толкова по-ефективно използва енергията. При градовете е същото — колкото са по-големи, толкова са по-икономични. Анализирайки множество източници, включително консумацията на природен газ, електрическа енергия и дължината на пътищата, екипът на Уест открива, че независимо от големината и разположението си, градовете се подчиняват на същите универсални закони, на които се подчиняват и биологическите организми.

От гледна точка на консумацията на глава от населението Ню Йорк е много "по-зелен" от споменатия вече Хастингс. Въпреки че "голямата ябълка" въобще не фигурира в класацията на Yahoo!, той е много по-енергоефективен от всеки друг американски град и дори спрямо цели щати. Причината е в плътността — повече хора на квадратен километър водят до по-ниски загуби на енергия. Емисиите парникови газове отделяни в Ню Йорк са средно една трета от тези, отделяни в национален мащаб. Електрическата консумация е 75% по-ниска от други, по-ниско населени градове като Далас. Поради факта, че ходенето пеша и обществения транспорт са доста популярни, консумацията на бензин в Ню Йорк е сравнима със средната консумация в САЩ през 1920 г. Така че, когато говорим за спасяване на планетата, селото не е решение, решението е мегаполисът.

Повечето хора, които мигрират към градовете могат да осигурят противодействие на разпростирането им в ширина и съответно — по-здравословна среда, както за самите хора, така и за природата.

Хомогенните, плътнонаселени градски части стимулират ходенето пеша и използването на обществен транспорт, като в същото време възпират застрояването на зелените площи. Бурното развитие на предградията, първоначално замислени да съчетаят градския живот с този в провинцията, през последния половин век заплаши като цяло съществуването на тази провинция. Евентуалната промяна на тази тенденция ще даде добра възможност за съхраняване на девствените територии. Ако общините създадат предпоставки за използването на чисти, възобновяеми източници на енергия, бъдещето може би е в запазването на града и провинциалните райони разделени един от друг. /По материали на сп. Architecture./