06 Октомври, 2009 г. - 06:31, Коментари - 0

Когато кметът на Париж Бертран Дьоланое и президента на Франция Никола Саркози инициират конкурс за бъдещото градоустройствено развитие на Париж, архитектурното общество на града се раздвижва. Десет мултидисциплинарни екипа, ръководени от архитекти, работят в продължение на цяла година, за да разработят своите планове. Резултатите естествено са коренно различни, така както са различни водещите архитекти. Те трябва да се справят с решаването на някои основни проблеми – мобилност, застрояване, логистика, централитет и градоустройствена самоорганизация, близост и обособяване.

Повечето от екипите залагат на устойчивото развитие като лайтмотив на своите проекти, но само два от тях разработват цялостна идея за града като мегаполис. Проектът на Ив Лион и групата Декарт е ориентирана към идеята за полицентричен мегаполис с 20 града и 500 000 жители, които заобикалят Париж – схема, характеризираща се с оптимизъм и желание за осигуряване на допълнителни 20 кв. м. за всяка къща, ситуирана в тези сателити.

Другият екип на Роджър Стърк Харбър, Лондонското училище по икономика и Arup, предлагат идеята за уплътняване на града и свързване на центъра, в който живеят два милиона с деветте милиона, които обитават района отвъд BoulevardPériphérique, чрез изграждане на обща транспортна мрежа. Планът предлага „арматура”, състояща се от линейни паркове, изградени над недостъпните за хора градски каньони на съществуващите релсови пътища, с множество удобства и мощна инфраструктура.

Както обикновено, известният френски архитект Ролан Кастро е направил политическо изявление: „Париж като столица на човешки същества, столица на света”. Той разглежда проекта си като дълг към урбанизацията, в който ще бъдат изградени нови паметници на „републиканската идентичност” на французите.

Идеята на Ролан Кастро

Идеята на Роджър Стърк Харбър