09 Януари, 2008 г. - 13:13, Коментари - 0

От: Sgrada.com

В развиващите се икономики от Азия до Източна Европа, циментът е в пряк и преносен смисъл спойката на прогреса. Материалът, който свързва съставките на бетона е от основно значение за строителството на сгради и пътища навсякъде по света.
Около 80 % от цимента в световен мащаб, се произвежда от бързо развиващи се икономики — само Китай произвежда и използва 45 % от световната продукция. В страни като Украйна пък, производството на цимент се удвоява на всеки четири години.
Но производството на цимент води до замърсяване под формата на емисии от карбонов диоксид**, който дори най-природосъобразните технологии не могат да редуцират с повече от 20 %.
Циментовите заводи произвеждат 5 % от карбоновия диоксид в целия свят, който пък е основен виновник за глобалното затопляне.
Съществена част от проблема се дължи на факта, че циментът не може да се рециклира —изоставените сгради, разположени по целия път от Тунизия до Монголия, го демонстрират нагледно.
"Най-големите новини, свързани с цимента са, че той е материалът, при производството на който се отделят най-много карбонови емисии, а производството нараства все повече", казва Джулиан Олууд (Julian Allwood), професор по инженерство в Университета Кеймбридж. "Ако нуждите от цимент се удвоят и най-доброто, което можете да направите е да редуцирате емисиите с 30 %, тогава те пак продължават да се покачват много бързо".
Най-лошото е, че именно зелените подбуди могат да разрешат на индустрията да произвежда повече и повече. Европейският съюз подпомага Западни компании, които купуват остарели циментови заводи в развиващите се страни и ги модернизират със зелени технологии.
Действително, карбоновите емисии на произведен тон цимент намаляват, но сбора от цялото количество реализиран цимент често нараства.
"Наистина, циментовата индустрия е в центъра на дебатите относно изменението на климата. Но светът има нужда от материал за строителството на училища, болници и домове", казва Оливие Луно (Olivier Luneau), управляващ световната компания за производство на цимент "Лафарж" (Lafarge), "Именно заради нашите инициативи, карбоновите емисии се увеличават много по-бавно, отколкото без тези интервенции".
Циментовите производители са инвестирали милиони долари в програми като Природосъобразна циментова инициатива (Sustainable Cement Initiative), въпреки че много инженери като Олууд намират съчетанието "природосъобразен цимент" също толкова противоречиво като "вегетариански кюфтета".
Като лидер в зелените технологии "Лафарж" е постигнал редуциране на емисиите от въглероден двуокис от 347 килограма за тон произведен цимент през 1990 г. до 297 килограма през 2006 г. Целта е до 2010 г. да се постигнат 276 килограма, но очакванията са, че ще бъде трудно да се мине под това ниво.
"Лафарж", която през 2005 г. купи 17 циментови завода в Китай и притежава холдинги в Източна Европа и Русия, признава, че произведените емисии се увеличават от година на година.
"Общото количество вредни емисии нараства, тъй като търсенето се увеличава много бързо и не може да бъде спряно", казва Луно. "Основата на нашия бизнес е циментът, така че това, което можем да променим е ограничено".
Циментът определено е добра инвестиция в днешно време.
"Строителният пазар регистрира бум в Източна Европа, съответно заводите за цимент също", казва Ленард Де Клерк, директор на Global Carbon, компания от Будапеща, която посредничи при инвестиции в Украйна, Русия и България. "Всички големи циментови компании, като "Лафарж" и Heidelberg Cement са купили съществуващи заводи в тези страни, които използват остарели технологии и губят много енергия".
В действителност, зелени инициативи като Carbon trading schemes и Протокола от Киото насърчават подобни сделки. Но те също позволяват на производителите да увеличават продукцията, както в развиващите се страни така и в собствените си.
Европейският съюз ефективно ограничава продукцията на европейските производители в собствените им страни като определя позволените емисии за период от една година. Същевременно в страни като Украйна, обаче, няма ограничения, така че производителите могат да увеличават продукцията без регулаторни норми.
Нещо повече, европейските компании получават разрешителни, известни като карбонови кредити, за да произвеждат повече циментq ако инвестират в пречиствателни проекти. Така купувайки стар завод в Русия и превръщайки го в зелено производство, компаниите увеличават приходите си.
"Те могат да инвестират в Украйна и Русия, да използват зелена технология и да спечелят карбонов кредит — инвестицията е много по-атрактивна от очакваното", казва Де Клерк, чиято компания посредничи на подобни "карбонови" инвестиции. Изчислявайки стойността на карбоновите кредити в сравнение с реконструкцията на завод в Украйна, очакваната възвръщаемост се покачва от 8,8 % на почти 12 % ", казва той.
Веднъж, след като остарелите заводи се реновират с "чиста технология", техните емисии за тон произведен цимент падат. Заводът "Подилски" в Украйна е обновен с по-природосъобразни пещи, финансирани от ирландския циментов производител CRH, като целта е спечелването на карбонов кредит. Консумацията на енергия за тон продукция по прогноза пада с 53 %.
Но дори подобен рязък спад може да не е достатъчен за спирането на неумолимо нарастващата съвкупност от парникови емисии в следствие на производството или пък да бъде компенсация за удължения живот на реновираните заводи, които в противен случай би трябвало да затворят. През 2005 г. продукцията в Украйна се увеличи с 10 % и с още толкова през 2006 г. В завода на Heidelberg Cement`s Doncement, продукцията се е увеличила с 55 % през първите 9 месеца от миналата година.
Старите фабрики, които през годините са работили на половин капацитет, сега произвеждат цимент като никога преди, стимулирани от развиващата се икономика и чужди инвестиции.
А циментът, който преди е произвеждан за местни нужди, днес е транспортиран на дълги разстояния. В интернет, циментовите брокери предлагат в световен мащаб относително евтин украински цимент. Особено голямо е търсенето в Средния Изток.
За разлика от много други индустрии, циментовата има химически проблем: химичната реакция, която е в основата на цимента, отделя огромно количество СО2. "60 % от вредните емисии, причинени от производство на цимент, идват именно от този химически процес", казва Луно от "Лафарж". Останалото е вследствие на горивото, използвано в производството, което може да бъде смекчено с използването на зелени технологии. Така че, за да станат природосъобразни, циментовите производители се опитват да оптимизират именно тази част от процеса.
Когато купуват заводи в развиващите се страни, те често преминават от водно-захранващи системи към по-ефективни "сухи" такива. 10 % от горивото използвано от "Лафарж" е биомаса и други алтернативни методи.
Индустриалният проект Cement Sustainability Initiative предлага бетонът да бъде произвеждан като се използват по- малки порции цимент, с което да се редуцират емисиите, а циментовите сгради да бъдат по-добре изолирани, така че да са по-енергийно ефективни — проект, който не се възприема особено възторжено от производителите.
Западните производители на цимент наблягат на факта, че проблемът с емисиите не може да бъде решен, докато страни като Китай, Индия и други развиващи се икономики не осъзнаят, че те също трябва да ограничават отделянето им. "Опитът да се реши въпросът с емисиите в ЕС или Г-8 няма да реши проблема с развиващите се икономики", подчертава Луно.

*Препечатано от International Herald Tribune. Заглавието е на редакцията.

** Карбонов диоксид и въглероден диоксид са едно и също понятие. Определение за въглероден диоксид в Wikipedia.

Още за цимента, може да прочетете тук.