Визитка – фирма
Мебелна фабрика «Амо» е вече 15 години на пазара. Обзавеждала е много институции - банки, университети и т.н. В началото екипът й се е състои само от четири човека, а в момента са около 40. Започват с продажба на мебели, но още от втория месец на съществуването си, фирмата вече е и производител. Тя успява не само да се задържи  дълго време на нестабилния български пазар, но и да се развие до един от големите производители на мебели.  

Визитка – лице
Георги Дочев е завършил природо-математическа гимназия, а след това икономика (в УНСС), маркетинг и мениджмънт, както и бизнес администрация. Целият му професионален път е свързан с  «Амо»  -  самото му обучение е с цел да работи в мебелната фабрика, която е създадена по време на следването му.

Как се променя пазарът на мебели през годините?

Променя се дотолкова, доколкото постоянно влизат и излизат различни участници. Много фирми навлязоха през 90-те години с цел краткосрочна печалба. Някои не реализираха никаква и фалираха. Има и фирми, които се стремят да останат и след 50 години. Преди  10-15 години са били начинаещи, прохождащи, а днес са големи корпорации и може да ги видите в различни класации – топ 10, топ 50, топ 100. Ние не се «бием в гърдите», че сме в топ 5, топ 10 или в топ 15, но все пак сме  в топ 100.

Какви са новите  тенденциите в обзавеждането според Вас?

Не мога да откроя някакви строго определени  тенденции, тъй като правим най-различни мебели Имаме три целеви пазара, на които основно  продаваме: хотелите тип  -  “апартаментни къщи”, офисните мебели и домашното обзавеждане като всеки един от тях има съответните особености. Колкото до вида и модата при мебелите, всичко много зависи от индивидуалните изисквания на клиента. Напоследък са характерни предимно правите форми, заоблените бяха модерни преди около 3-4 години. Дизайнерите се опитват да наложат определени цветове, но все пак в един офис или дом, за които предстои да работим, вече има някакво обзавеждане, клиентът е свикнал с някакви цветове и за да му се наложи нов цвят, той трябва да подхожда на старите. Не можем да рискуваме с нещо съвършено ново. На една една малка мостричка – 10 на 15 сантиметра, всички цветове са много хубави, но на самата мебел е съвсем различно.

Практични и изчистени  или “натруфени” и претенциозни  – какви мебели  избират по-често клиентите? Какви са били най-странните поръчки, които сте изпълнявали?

Всичко е строго индивидуално – някои хора търсят и антични мебели. В момента има такава наситеност на материали, че комбинацията на цветове може да задоволи най-различни вкусове. Най-странните приумици са били избиране на несъчетаеми цветове, но сме ги съчетавали, защото клиентът така иска. Не се е случвало често, защото се прави предварителна консултация между нашите архитекти и клиента. Мислим в дългосрочен план -  човекът ще гледа тези същите цветове и мебели в жилището си всеки ден в следващите поне 5 години. Работата на архитекта е да внуши, че точно тези цветове ще въздействат по различен начин. Понякога ни се е случвало и да отказваме поръчки. Не можем да си позволим някой да каже : “Кой е направил тези грозни мебели?”

Когато идват при Вас, клиентите по-често са с вече готови представи за това, което искат или ...?

Обикновено идват с някаква идея, но ние сме хората, който можем да я променим по всяко време, ако не е адекватна. Работата на дизайнера е да манипулира човека отсреща, но не в лошия смисъл на думата, а само да му посочи по-добрия вариант. Когато дойде клиент и каже: “Искам оранжево, или металик”, първо го разпитваме какви ще бъдат плочките, архитектът отива и си взима съответните мерки, след което първоначалните цветове могат да се променят много пъти. Трябва мебелите преди всичко да се впишат в околното пространство. Не  можем да изберем нещо прекалено хубаво и модерно при старомодни и грозни под и стени, например.

За какви срокове се изпълняват поръчките? Какви са били най-експресните Ви поръчки?

Сроковете ни са между 2 и 4 седмици. 2 седмици е стандартна малка поръчка, 4 седмици са за хотелите. Най-бързата ни поръчка е за едно министерство - 200 работни места за 5 дена. Там дори се изумиха, събра се цяла комисия, за да види дали бюрата наистина са в министерството. Бяха  там, а хората не вярваха.

Как се променя мисленето на купувачите през последните години?

Цената пак е водеща, но вече се променя мисленето на хората. Сега всички хотели по морето ще си сменят мебелите, тъй като всичко вътре е порутено. Там всяка година боядисват заради влагата и при местенето мебелите се разпадат, ако са некачествени. Собствениците на хотели започват да мислят не само за 2-3 години напред, а дългосрочно. Например взимат латексови матраци, защото ще  издържат 10 години, въпреки че са много по-скъпи от обикновените.

Как преценявате нивото на българските мебели спрямо световните образци?

Нивото е доста добро. Но засега нашето производство е на много ниска цена. Идваха италиански представители на мебелни фирми, с подобна на нашата производствена гама, цената им е 3 пъти по-висока, без да има никаква разлика. Проблемът при нас е, че ние не сме изхвърлили от пазара гаражните производители, а те вече са го направили. Ние в момента все още се борим с тях. И французи са идвали във фабриката ни, пращали са ни даже техни мостри, на които ние намерихме “кусури”. Дойде шефът на една френска фабрика, бяхме направили мостра 1:1 на наш шкаф и беше по-хубав от техния. Това беше преди около 3-4 години, тогава проучаваха дали да присъединяват България към EС и дали нашата продукция ще е конкурентоспособна на чуждите пазари. Не може нашите мебели да са по-лоши, след като машините ни са немски, а и материалите, с които работим  също са вносни.

Предполагам, че това се отразява и върху търсенето...

Пазарът е залят от полски производители. Мебели  “Арон” са с най-ниските цени. Те купуват материала си на половин цена, държавата ги субсидира. Скоро ЕС ще сложи край на това,  но тези фирми са станали вече много големи. Много по-скъпо излиза да се внесе същият този полски материал, отколкото самите мебели, а това е безумно, няма никаква търговска логика. Това е единствената нелоялна конкуренция, нереално ниските цени. Между българските фирми няма такава, ние се познаваме с колегите. Има 2 български фирми с много ниски цени, но не си дават сметка, че не инвестират достатъчно в производство, екология, а EС няма да го позволи. Цялата печалба при тях отива само за заплати, нищо не отделят за реинвестиция. Ако се счупят машините, няма да имат пари, за да ги заменят. А при формиране на цената трябва всичко да се определи.

Какви са рисковете пред мебелните фабрики и производители на мебели?

Преди всичко некоректните платци. За дребните клиенти няма смисъл да говоря – хората са коректни, сами ни преследват, за да си изчистят задълженията, защото ние не си вземаме парите в самия ден на монтажа. Става въпрос за големите сделки. Някои фирми все още изпълняват големи проекти с ясната мисъл, че няма дa им платят. Ние предварително проучваме клиентите и не се е случвало често да ни мамят. Има някакви единични случаи, но навсякъде се срещат такива. Случвало се е да си вземем мебелите обратно, но това е било преди години. От 300 сделки на година, едва ли една такава ще провали фирмата. Но се пазим, защото една  фирма фалира заради подобни неща, а шефът на друга се самоуби.

Какво Ви предстои занапред?

“Новото” е по-скоро  цветово. Всяка година излизат по 5-6 нови цвята, отпадат по 4-5 стари, колкото да се подмени колекцията. Италианските фирми например са основани около 1 дизайнер, имат си 2-3 модела мебели и само тях си произвеждат. Това правим и ние -  всяка година  изкарваме по един нов модел. В хотелското или апартаментното обзавеждане сме направили 4-5 серии за различни класове хотели или  видове апартаменти, от които хората да си избират. Това ще бъде представено и в изложбения ни салон.

Как виждате развитието на Вашия сектор след 2-3 години?

След влизането в EС виждам отпадането на незаконните производители във всяка една област от строителството. Това е напълно логично преминаване на «малките» към «големите». Нашият 15-годишен път на развитие е точно такъв – не да бъдем най-големите, но да сме достатъчно големи, за да издържим на нивото на сериозните фирми. Това очакваме, така е по цял свят. Има малки, семейни фирми, които вършат точно такава работа, каквато вършим и ние. Говоря за страни като Германия, Италия. Единствената страна, в която мебелни фабрики фалираха беше Англия, по същото време това се случи и в България, макар че ние тук точно такива фабрики нямаме. Не е икономически ефективно да се правят мебели масово производство, защото всички искат по поръчка. Масовото производство се прави там, които произвеждат евтино – Китай, Полша и т.н. Иначе е нормално да се произведат, примерно 50 броя. Това  е нещо уникално, както и всяка къща е уникална – стая със стая никога не си приличат напълно.