Академик архитект Георги Стоилов е сред основателите и пръв председател на Съюза на архитектите в България. От 1987 година до днес е президент на Международната академия по архитектура. Поводът да разговаряме с арх. Стоилов е 1 октомври – Световният ден на архитектурата.

Sgrada.com: Арх. Стоилов, има ли повод да празнува днес българският архитект?
Освен очевидния положителен отговор на въпроса има още един повод за българските архитекти да празнуват на този ден. Всъщност идеята за учредяването на Световен ден на архитектурата е българска.

През 1985 г. в Сан Франциско, ръководството на Международният съюз на архитектите реши да учреди международен празник на архитектите. Предложението за такъв празник беше на председателят на Международният съюз на архитектите, който по стечение на обстоятелствата тогава беше българин, а именно арх. Георги Стоилов.

Sgrada.com: Темата на събитието тази година е „Архитектура с нулево излъчване на СО2”. В тази връзка кога очаквате в България да бъде построена първите подобни сгради?
Една сграда замърсява околната среда по два начина – веднъж по времето когато се строи и втори път след като бъде пусната в експолоатация. По отношение на строителството, отговорността е както на самия строител, така и на служби като РИОСВ, от които зависят разрешенията за строителство.   

Що се отнася до сградите като замърсители след като са пуснати в експлоатация, има сгради, които са замърсители в по-ниска степен като жилищните например и сгради, които са изключително силни замърсители, като промишлените. Възприемайки това разделение, архитектите трябва да търсят специфични пътища, чрез които да ограничат вредните емисии на съответните сгради. 

Що се отнася до формулировката, вместо „Сгради с нулево излъчване на въглероден двуокис” аз по-скоро бих изполвал „Градове с нулево излъчване на въглероден двуокис”, защото правейки сградата екологична, това не решава проблема с вредните емисии от транспорта в едно населено място например. Необходима е по-широка концепция за да бъде разрешен проблемът с екологичното замърсяване. 

Проблемът със замърсяването на околната среда е свързан наистина с архитекта като звено в инвестиционно – строителния процес, но е свързан също с държавните органи, които първо трябва да създадат правила и след това да осигурят лостове за спазването на тези правила. След това идват инвеститорите, които водени от различни, предимно икономически стимули трябва да създадат условия за създаването на т.нар. ‘зелени сградаи’ и накрая е ролята на архитекта, който може да постигне сериозен ефект чрез познаването и внедряването на различни, например енергоефективни технологии при проектирането.

Sgrada.com: Светът се глобализира, архитектурата също. Няма ли опасност да се изгуби националната идентичност на архитектурата?
Темата, накъде върви архитектурата през 21 век е една от основните за нашата организация. Преди стотици години един от факторите, които са формирали местната архитектура са били местните строителни материали, които са се използвали при строителството на сградите. Тези строителни материали до голяма степен са определяли и естетиката на сградите. Днес едно от предизвикателствата пред архитектурата е, че в общия случай строителните материали и технологиите, които се използват са едни и същи в цял свят – бетон, алуминий, стъкло и други.

Една от причините за съществуването на т.нар. национална и дори местна архитектура в по-стари времена е била изолацията на съответното населено място от останалия свят. Само в българската архитектура са познати около 30 стила – Копривщенска къща, Тревненска къща, Родопска къща и много други. Информационните технологии днес превръщат света в едно глобално село популяризирайки идеите на отделни архитекти навсякъде и затова е вече трудно да говорим за национални стилове.

Друго – всеки стил в архитектурата е резултат на налагането на определени догми и канони. Така са се формирали както националните стилове, така и различните течения в архитектурата – било барок, било неокласицизъм и други. Това е вече невъзможно. Днес идентичността на архитектурата се определя от самия автор.

Последният голям стил, който беше създаден беше модернизма. Двадесети век започна с редица произведения на Льо Корбюзие, Мийс ван дер Рое, но самият стил претърпя крах, защото въпреки че беше новаторски за времето си, за пореден път доказа, че по този начин се създават догми, които рано или късно започват да ограничават развитието. Крахът на модернизма доведе до отделни реакции, които претендираха че са стилове – брутализъм, постмодернизъм, хай-тек, неокласицизъм и т.н. Всички тези стилове се оказаха еднодневки и един по един също рухнаха.

Новата епоха в архитектурата не търпи догми и канони. Това е причината днес да няма установени архитектурни стилове. Такива стилове вече няма и да има. Архитектурата днес е архитектура на личностите, архитектура, която се определя от самите автори. Те са тези, които придават идентичност на сградите.

За пример мога да посоча операта в Сидни, която е национално богатство на Австралия. Операта е отличителен знак и запазена марка на града. Тази сграда е проектирана от един датчанин. Това обаче не пречи на австралийците се гордеят с нея като част от националната им култура.

В заключение искам да кажа, че новата култура в архитектурата ще стъпи на личния талант, а не на таланта на народи, етноси или други обществени групи.