Докато някои архитекти търсят баланса между естетиката и практичността в работата си, други се опитват да създадат сгради с дързък, интересен и магнетичен екстериор, използвайки изкуството на оптическата измама. Собствените ни очи биват използвани срещу нас, но в крайна сметка, изглежда, никой не се оплаква от резултата. В този материал, от weburbanist.com са селектирали 14 шедьовъра на оптически илюзии в архитектурата, които ви представяме по-долу.

Използването на оптическа измама в архитектурата не е нов похват. Всъщност, един от най-забележителните примери е Пантенонът в Атина (Гърция), който е построен преди 25 века. Необичайното при него е, че са използвани много деликатни технически похвати, чрез които се цели да се манипулира самата представа за това, как точно трябва да изглежда постройката. По-широките колони в ъглите, пилоните, който са направени така, че да се извиват навътре и шестсантиметровия под, който в центъра си е по-висок, сякаш заговорнически придават на Пантенона особена неувяхваща красота, която може да се забележи дори и при сегашното му състояние. 

Архитектите от класическата епоха са работили основно с камък. В древен Рим обаче се заражда нова тенденция – тази, на оптическата и перспективна архитектура. Благодарение на нея, по онова време са създадени множество мозаични подове като показаните на снимката по-долу.

Средните векове и Ренесанса се характеризират със зараждащата се нова вълна в науката, изкуството и дизайна. Появяват се изключителните картини на Леонардо да Винчи и Микеланджело. Тяхното влияние може да се усети навсякъде по света и може би най-силно в катедралата Saltas в Аржентина (долу вляво) и центърът Sunshine City в Токио (долу вдясно).

Модерните архитекти често използват традиционни форми и стилове като отправна точка на своите работи. След това ги извеждат от нормата, превръщайки ги в нещо, което едва ли сме очаквали да видим като краен резултат. Удивителни, а понякога и обезпокоителни, техните “творби” дават нов тласък в развитието на архитектурата. Така наречената “Топяща се сграда” (Melting Building), проектирана от Peter Delavie за френската Athem Co., всъщност е направена от мушама, спусната върху обикновена постройка в процес на изграждане.

Това е още една от сградите на Athem Co. Тя е комбинация от неорганичен камък и напълно органична зеленина, която придава на привидно еднообразния й екстериор по-мек и топъл вид.

M. C. Escher е известен със своите картини и рисунки, изобразяващи сгради с невероятна перспективна архитектура. Много учени причисляват творбите му към математическите теории и ги смятат за неприложими на практика.

Дори познатото на всички ни семейство Симпсън е част от творбите  на Escher.

Андрю Липсън е почитател на Escher и това ясно може да се види в построените от него макети. Те са направени от различни части “Лего”. На показаната снимка е замъкът “Белведере”.

Някои архитекти са си поставили за цел да създадат структури, подобни на тези на Escher и тези от късната виртуална реалност. Примери за това са мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан” (долу вляво), беседката на Алдо Бенедети и въздушното стълбище Stairway to Nowhere.

Архитектите, който търсят по-лек ефект на оптическа измама решават да обърнат цялата концепция с главата надолу, просто като обърнат самата сграда с главата надолу. Къщата на снимката долу вляво се намира в Япония. Тази вдясно е символ на комунистическите години в Полша, а следващата от долу е известната Wonderworks House в Орландо, Флорида (САЩ). Sgrada.com вече писа материал за (пре)обърнатите къщи, в който можете да се запознаете с още подобни примери.

Източна Европа се слави с редица изненадващи сгради, проектирани преди възхода и след падането на Съветския Съюз. Една от най-известните е “танцуващата къща” (Dancing House), която се намира в Прага (Чехия). Построена между 1992 и 1996 г. по проект на Frank Gehry, сградата днес е един от най-добрите ресторанти на Прага. От втория етаж могат да се наблюдават историческите забележителности в центъра на града.

Кога една къща не е къща, въпреки че много прилича на такава? Ако вече сте се объркали напълно, то почакайте да видите тази на Рой Лихтенщайн. Всъщност те са две: сграда от фибростъкло от 1997 г., която се намира в резервата LongHouse, в Южен Хемптън (Ню Йорк) и боядисан алуминиев макет от 1998 г. Той се намира в националната галерия по изкуства Sculpture Garden във Вашингтон (САЩ).

Оптически-измамната архитектура не във всички случаи представлява къща, сграда или друга подобна структура. Построени за летните олимпийски игри на 2004 г. и проектирани от Сантиаго Калатрава, тези оригинални структури си взаимодействат със слънчевата светлина и я съчетават с преминаващи сенки. Истинско удоволствие за окото.

Последният и може би най-добър пример за архитектурна оптическа илюзия е австралийската митническа служба в Мелбърн, която е завършена през 2006 г. Всеки етаж на сградата е еднакъв по височина с останалите, но мозайката от черни и бели правоъгълници, разделени от паралелни оранжеви линии, придава доста по-различно усещане. Сградата е първоначално построена като кафене Café Wall Illusion през 1979 г. следвайки примера на друго кафе, но в Бристол (Англия). Трудно е човек да си представи, как се наслаждава на чаша топъл чай, в присъствието на тази потресаваща шарка.

Като цяло, оптически-илюзорната архитектура позволява на създателите си да привлекат внимание и то, без да се налага да се използват скъпи технически похвати. Ефектно и в същото време – ефикасно.